Сайт на 2 "б" клас в ОУ "Д-р Иван Селимински" - Сливен

"Сълзата на капризното дете тежи по-малко от вятър. Сълзата на гладното дете е по-тежка от цялата Земя!"  /Джани Родари/

"Всички играчки на света не струват колкото един приятел..."  /Джани Родари/

Споделено от: Людмила Симеонова

"Ако ти си добър, добър е и твоят живот."  /Роалд Дал/
                                                                                                Споделено от: Станимира Пенчева

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух. /"Мечо Пух" - Алън Милн/

Споделено от: Веселина Василева

- Как говориш, след като нямаш мозък? - попита Дороти.
- Не знам - каза Плашилото - но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
                                                                         /"Магьосникът от Оз" - Лиман Франк Баум /

Споделено от: Михаела Проданова

Раната заздравя и я забравих, но лошата дума, дето ми каза, още не мога да я забравя.
/"Мечката и лошата дума" - Българска народна приказка/

Когато някой се зажени, нека си вземе жена от своята черга, за да му е лика-прилика.  
/"Таралеж и заек" - Братя Грим/

Споделено от: Диана Стоянова

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец. /"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери/

Споделено от: Петя Дунчева

„Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“ /"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери/

Споделено от: Цветелина Ванева

- Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата."

/“Алиса в огледалния свят” - Луис Карол/

Споделено от: Пламена Щилиянова

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле. /"Майчина сълза" - Ангел Каралийчев/

Споделено от: Боряна Атанасова

Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят? /"Пипи Дългото чорапче" - Астрид Линдгрен/

Споделено от: Петя Дунчева

— Е, какво стана, съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче?
— Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа — отвърнала враната загрижено. — Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна. /Българска народна приказка/

Споделено от: Нели Рашева

"-Хайде, дядо, махай се! Щом като нямаш пари, няма да получиш хляб. Тоя хляб ние го месим от брашно, а брашното струва пари.
-Като няма- няма - въздъхна старецът и се обърна.
Ането изкрещя:
- Дядо!
- Ти ли си, рожбице моя! - сграбчи дядо Иван внучката си и я вдигна нагоре. От очите му рукнаха сълзи. - Къде се дяна бе, Аненце, убих се да те търся от село на село, от град на град..."
                                                                                        /"Ането" от Ангел Каралийчев/

Споделено от: Таня Панайотова